Share
11 06 06 Площад Мусала – туптящото сърце на морската столица – ІІ част

11 06 06 Площад Мусала – туптящото сърце на морската столица – ІІ част

Площад „Мусала“ – туптящото сърце на морската столица – ІІ част

Домът на архитектите – на 160 години, с пловдивски полъх

На ул. „Мусала“ № 10 къщата на Зейнет бей Пашаолу (40 а jpg ), една от най-старите възрожденски къщи в града, построена през 1850 г. Специалистите отнасят архитектурата й към т.нар. пловдивски тип къща. Характерна е с високия каменен цокъл и дървената обшивка на втория етаж. Планът е симетричен. Сегашният си вид сградата добива след реконструкция, направена през 1972 г. от арх. Камен Горанов. От тогава до днес тя приютява варненските архитекти и е позната като САБ (Съюз на архитектите в българия). За реставрирането на сградата и цялостна творческа дейност арх. Камен Горанов е удостоен със званието “Заслужил архитект”. Камен Горанов (41 а jpg ) е роден на 19 март 1925 г. в с. Вълчедръм, Монтанско. През 1942 г. се записва да учи в държавното техническо училище „В. Левски” във Варна, а след това следва архитектура в държавния университет, който завършва през 1951 г. От 1952 до 1958 г. работи в проектантската организация, а от 1958 до 1964 г. в отдел „Култура” на ГНС. В този период проектира преустройството на филиала на Варненския драматичен театър (тогава „Варненска комуна”), Астрономическата обсерватория и Дома на художествената самодейност, известен като „Кино Ленин”. Проектира много сгради на музеи и музейни сбирки, между които са Музеят на мозайките в Девня, музейната сбирка в Суворово, музейната зала в м. Аладжа манастир, музеят и художествената галерия в Каварна, къщата-музей „Светослав Обретенов” в Провадия.

От 1964 г. арх. К. Горанов завежда ателието за реставрации и консервации на окръжната дирекция „Културно и историческо наследство”. В творчеството му се открояват проектите за реставрация и адаптация на архитектурни паметници, като къщата на „Хаджи Янаки Флори” на „Княз Батенберг“ 41, домът на архитектите, ритуалният дом за наименуване на деца. Умело реставрира и адаптира архитектурния комплекс „Вароша”, Ламбовата къща, къщата на Станчо Великов, възрожденската къща „Одаите”, всичките в гр. Провадия. Арх. Камен Горанов проектира много паметници и паметни плочи в града и окръга, в това число и монумента „Българо-съветска дружба” на Турна тепе. Работи по различни археологически обекти, участва в подготовката за обявяване на Археологическия архитектурен резерват „Одесос-Варна”. Умира на 16.XI.1985 г.

Еврейската община

В северната част на площада, на № 7 е сградата на Еврейската община. Няма точни сведения кога е построена, но през 1927 г. по проект на арх. Ст. Доков сградата е преустроена и е изграден голям салон. Преустройството извършва чешко-австрийската строителна фирма „Пител Браузеветер” под ръководството на инж. Я. Мустаков. Архитектурата е ренесансова. Фасадата е изградена с плитко фугирана рустика, разчленена от пиластри, които рамкират прозорците. Поставена е скромна украса. Впечатляват фино профилираните корнизи. За съжаление днес първият етаж е преустроен в различни търговски обекти с недопустими “дизайнерски” намеси и самоцелни архитектурни детайли, които не само обезличават културната ценност, демонстрирайки неразбиране, лош вкус, но и оказват влияние върху устойчивостта на конструкцията с просичането на несъразмерно големи отвори за съвременни витрини. Преди 1944 г. сградата е използвана за културни и развлекателни цели както от еврейската община, така и от еврейското училище. От 1964 г. до днес в салона провежда своите репетиции прочутият варненски хор „Морски звуци” под диригентството на проф. Марин Чонев.

Къщата на братя Стефанови като прогимназия

До Еврейския дом е къщата на братята Стефанови, изградена в същия стил през 1886 г. Различните преустройства, правени през годините, до голяма степен нарушават автентичния вид на фасадата. През 1934 г. по проект на арх. Г. Петков е надстроен етаж. В полето на единствения запазен фронтон е изписана годината 1896.

В градинката пред СБА е издигнат бюст-паметник на Никола Вапцаров. Той е изработен от скулптора Кирил Сивилев през 1958 г. Първоначално е поставен пред входа на Военноморското училище. На сегашното си място е преместен през 1988 г., когато в двора на училището е издигната висока деветметрова скулптура на поета.

„Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. 06.06.2011 Народно дело

Add Comment