11 05 30 Площад Мусала – туптящото сърце на морската столица (1)

Уличката и площадът „Мусала“ са съвсем малки, но създават в сърцето на града прекрасен кът за отмора. От многогодишните дървета лъха прохлада през знойните летни дни, а зеленият им сенник покрива почти целия площад. Уличката започва от бул. „Княз Борис I“ и завършва при срещата на улиците „Преслав“ и „Аспарух“. Архитектурна ценност са сградите с номера 4, 6, 7, 10, 11, 13, 15 и грандхотел «Лондон“.
Сградите с номера 4 и 6 са много стари. През 1880 г. известният варненски възрожденец Петър Янев закупува старите къщи на това място, където е известното кафене „Армения“, и празните места до ул. „Преслав“, зад сегашната жк „Балкан“. През същата година построява къщата на „Мусала“, а през 1888 г. и тази на „Преслав“ 36, в която живее заедно със сина си Иван Янев. През 1890 г. надстроява къщата с нов етаж, а през 1934 г. наследничката Веселина Тихолова по проект на арх. Хорозов прави преустройство на къщата и кафенето. След Освобождението в различни периоди в къщите му се помещават пощата, телеграфът и библиотеката на града. В някои източници се твърди, че в кафенето на Петър Янев, единствено на площад „Мусала“, се говорело на български език. Това твърдение не е вярно, първо, че кафенето не е било собственост на Петър Янев, и второ, че той идва в града през 1880 г., т.е. след Освобождението.

Пътешествията на Руския параклис

Къщата на Петър Янев е свързана и с историята на Руския параклис, един несъществуващ днес исторически паметник. Руският параклис е построен по настояване на руския консул Александър Рачински в къщата на Залъмоолу Коста в гръцката махала на днешните улици „Иван Шишман“ и „Граф Игнатиев“, където е живял. Осветен е от архимандрит Филарет на 12.V.1861 г. и е наречен „Св. Никола“ на името на руския император. Иконостасът заедно с някои одежди и посуда е изработен и доставен от Русия. През 1868 г. параклисът е преместен в дома на архимандрит Филарет, който е бил до Арменската църква. Архимандрит Филарет обслужва параклиса до смъртта си през 1875 г., а след това, до Освобождението, го поема свещеникът Константин Дъновски. Параклисът е издържан от руската графиня Воронцова от Одеса, която ежегодно дарява 30 000 гроша в памет на съпруга си граф Воронцов, загинал през Руско-турската война, водена през 1928-1929 г. След Освобождението е преместен в дома на Петър Янев, а издръжката му поема руската държава, като лично император Александър II се разпорежда за това. Няколко години след построяването на катедралния храм „Свето Успение Богородично“ църковните принадлежности от параклиса са преместени и поставени на южния престол.

Александър Рачински създава славянското дружество

Александър Викторович Рачински е руски общественик, дипломат и славянофил. Роден е през 1826 г. Създава славянското дружество в Москва. През 1859-1862 г. е консул във Варна. За краткия си престой прави много за варненското българско население. Изгражда параклиса, в който за първи път се служи на славянски език, и е един от инициаторите за създаването на българската училищна община и построяване на първото българско училище, като лично дарява 6400 рубли. Чрез архимандрит Филарет, който е директор на гръцките училища, и със своя авторитет издейства преподаване на български език в тях. Със свои средства издържа стипендианти, които учат в Русия за учители. Участва активно в обществения живот. Александър Рачински умира през 1876 г. На негово име е кръстена улица, а през 2007 г. на една от сградите е поставена възпоменателна плоча.

„Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. 30.05.2011 Народно дело