Площад „Независимост“ – VІ част
публикувано във в. Народно дело на 14.03.2011

Варненският драматичен театър е паметник на архитектурата от национално значение, една от най-красивите сгради и символ на града. Изграден е с барокова фасада, богато орнаментирана с декоративни елементи, колони, корнизи, скулптурни изображения. Планът е овален. Средната ос на симетрия е по надлъжната ос на овала. Архитектурата е решена с конвенсни и конкавни извивки и куполи и се налага като уникална архитектурна творба. Сградата е акцент в централното градско ядро и ярка културна и историческа забележителност.

През 1980 г. е решено да се направи реконструкция. Тя се извършва от арх. Иван Томов. Увеличава се общата част, предимно за обслужващи помещения. В залата се премахват първите два реда ложи на партера и първи балкон. По този начин залата се увеличава, но губи част от старинността и представителността на вътрешната архитектура. Намалява се акустиката. Реконструкцията е завършена през 1989 г. Като цяло е запазен външният облик на сградата.

Източната част на площада се задънва от жилищната кооперация „Балкан“. Това е втората сграда на площада, проектирана от арх. Желязко Богданов. Тя е построена върху местата на старото Махмудово кафене, по-късно кафене „Балкан“, кафене „Армения“.

Заслужава да се отдели необходимото внимание на изграждането на самия площад. През 1959 г. заедно с построяването сградата на ГНС се изгражда фонтанът. През 1978 г. по проект на арх. Варужан Маноян фонтанът е преустроен, площадът е застлан с фигурално наредени плочи от бял врачански камък и той се превръща в пешеходна зона. До тогава през площада са преминавали моторни превозни средства и автобусите, които по бул. „Княз Борис I“ (тогава бул. „Ленин“) са достигали до курортните комплекси. Второто презастилане става през 2007 г., когато плочите от врачански камък са заменени с италианска теракота, като е запазена фигуралната композиция.

Крепостна стена – границата на древния Одесос

Площад „Независимост“ крие в южната си част една историческа забележителност. Това е част от римската крепостна стена. Тя идва откъм храма „Свети Николай“, вижда се при подлеза на ул. „Шипка“, преминава през площада и модната къща „Валентина“. В двора на къщата има разкрит ъгъл от крепостнато кула, откъдето стената приблизително по ул. „Цар Симеон“ продължава на юг. Добре ще бъде стената да се обозначи с някаква пунктуация, за да знаят варненци и техните гости, че преминавайки през стената, прекрачват символично в древния Одесос.

Царе стъпиха в центъра

В последните години площадът се обогати с два паметника. На 28.VIII.1995 г. в градинката зад Държавния архив по проект на скулптора Иван Димов е издигнат скромен паметник на цар Борис III, който представлява монолит от розов украински гранит, на който е поставен бронзов барелеф на царя.

През февруари 2009 г. в същата градинка е издигнат паметникът на цар Калоян, който през 1201 г. присъединява града към българската държава. Върху постамент от пресечена пирамида е изградена скулптурна група на цар Калоян, възседнал кон с вдигнат меч в ръка. Автор на паметника е арх. Милен Маринов, а скулптурата е дело на Борис Борисов.

Сградите на Варна е нова рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. Поредицата ще бъде дълга, но безкрайно интересна за новото поколение варненци, интересуващи се от историята на сградите, които и до днес създават неповторимия облик на града.