„Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов.

23.03.2011 – Шедьовърът Преслав – най-главната улица на стара Варна

Улица “Преслав” е най-главната улица още през турско време. Първостепенното й значение се обуславя от връзката, която създава между центъра, “Мусала” и пристанището. През турско време горната й част е наричана Чаршията, тъй като преминава през площада, където е бил пазарът. През 1879 г. временното руско управление кръщава отсечката от пл. «Сан Стефано» (Балък пазар) до пристанището «Санкт Петербург». През 1888 г. се именуват улиците и тогава до пл. «Сан Стефано» улицата е кръстена „Голяма Преславска”, а «Санкт Петербург» е преименувана на «Цариградска». От 1897 г. «Голяма Преславска» е само «Преславска». През 1947 г. «Преславска» е прекръстена на „Маршал Тито”, а през 1949 г. връща името си. През 1958 г. двете улици са обединени под името „Н. Вапцаров”. От 1992 г. отново е “Преслав”.
Улица “Преслав” е една от малкото варненски улици, опазили до момента излъчването и атмосферата на градската среда от началото на миналия век. Наситена е със сгради – културни ценности, голяма част от които за съжаление са в окаяно физическо и естетическо състояние. Архитектурният облик на ул. “Преслав” е създаден с малки изключения в началото на ХХв. Само два жилищни блока от времето на социализма не успяват да се впишат в завършения еклектичен ансамбъл от архитектурата на старите сгради. Като изключим католическата църква, сградата на БНБ (Областния съвет), Паруш пазар и къщата на Иван Драсов, останалите сгради – културни ценности, са проектирани от старите български архитекти, сътворили една самобитна, неповторима архитектурна галерия. Промененият съвременен търговски облик на партерните етажи, безразборните реклами, висящите от десетилетия инфраструктурни кабели и съоръжения правят този най-близък до сетивата на гражданите етаж трудно разбираем и като цяло създават усещане за хаос, лошо стопанисване и безхарактерно обезличаване. Необходими са значителни усилия и желание от страна на общинската управа и собствениците на сградите, за да стане улицата истински посланик на Варна при кандидатстването и за културна столица на Европа.

Всичко тръгва от банка “Напредък”

Още в началото на улицата на №1 и №2 се виждат две кокетни сгради. На №1 е къщата на А. Карабатанова и Е. Продромова, проектирана през 1911 г. от инж. Георги Бърнев и известна повече като банка “Напредък”. Разположена е на ъгъла с ул. “Дръзки” и е с три фасади. Челната фасада завършва с класически фронтон, в който около картуш са поставени различни скулптурни изображения. Много пластична релефна декорация е изградена по фасадите. Най-характерна част на сградата са скулптурите на орли, поставени в ъглите на фронтоните. Скулптурната и декоративна украса са изработени от Кирил Шиваров. В момента сградата изглежда така и e твърде вероятно изразителният фронтон да остане само като спомен, поддържан от архивни снимки.

Къща “Ермис” и капитанът легенда

На №2 е банка “Ермис”. Тази сграда е изградена в края на ХІХ в. неизвестно от кого. През 1910г. е надстроена с трети етаж от арх. Димитър Раделия. Сградата е основно ремонтирана през 2010г., при което са заличени различни декоративни елементи. За щастие сградата има архивни снимки, които биха послужили за възстановяване на оригиналния облик при следващи намеси. Къщата е построена на три улици и оформя силуета както на ул. “Преслав”, така и на вливащите се в нея вътрешноквартални улици. При ремонтиране на сградата е премахната възпоменателната плоча на кап. Иван Томов. А кой е Иван Томов? Това е български герой, когото малко познаваме. Той е роден на 11.V.1897 г. във Видин. Завършва военноморско училище в Германия и морското училище при флота. Владее отлично немски, френски, руски и гръцки език. Работи като портови капитан. От 1927 г. е в БТПД (Българското търговско параходно дружество). През 1934г. придобива право за КПД (капитан далечно плаване). Плава на корабите “Княгиня Евдокия”, “ирил”, “Бургас”, “Балкан”, “България”. През май 1941 г. с кораба “Царица Мария-Луиза” пренася бомби и авиационно гориво от Солун за Пирея. В пристанището на Пирея на кораба избухва пожар. Дошлите пожарни от Атина и Пирея не могат да загасят пожара. Тогава капитан Иван Томов нарежда на екипажа да напусне кораба и с петима доброволци решава да изтегли горящия кораб извън пристанището. На около миля заповядва на останалите членове на екипажа да напуснат кораба, но вече е късно. Адски взрив отнема живота им, но спасява Пирея от гибел. Подвигът заслужава повече от възпоменателна плоча. Има дори предложения ръководството на БМФ да обърне по-голямо внимание на величавото дело на кап. Иван Томов, като кръсти кораб на негово име, който да разнася славата му по света.

28.03.2011 – Преслав – най-главната улица на стара Варна – 2

Щабът на флота – шедьовър, скрит зад метална ограда

Най-внушителната сграда на ул. «Преслав» е сградата на Търговско-индустриалната камара и стоковата борса, проектирана от архитектите Дабко Дабков и Стефан Венедикт Попов. Построена е върху част от стария барутен погреб (Барутхането). Строителството й започва през 1929 г. и завършва през 1933 г. Открита и осветена от епископ Андрей през 1935 г. Сградата струва 15 480 000 лв., от които стоковата борса заплаща 6 850 000, а Индустриалната камара – 8 621 000. В общата сума влизат около 2 500 000 лв., заделени за доизграждане на театъра, каквато е уговорката с общината, която отпуска безвъзмездно 700 кв.м площ. Сградата е архитектурен паметник от местно значение. Проектирана е с едро мащабирани барокови елементи. Характерно за сградата е мощният полуобъл ризалит, който завършва с огромен кръгъл купол с форма на щит. До трите засводени врати се достига чрез обширни полукръгли стълбища. Вратите са фланкирани от коринтски колони, които носят балюстраден балкон. Сградата олицетворява силата и мощта на индустриалната камара и стоковата борса. От 1952 г. сградата е предадена на МНО и се използва като Щаб на ВМС. От тук идват проблемите. Като военен обект сградата не само се охранява, но е оградена с метална ограда и прекъсва ул. «Вардар» и голяма част от ул. «Хан Омуртаг». По този начин се скрива достъпът до архитектурата на сградата, както и до архитектурните паметници около нея, каквито са къщата на еврейския равин, синагогата на Ешкеназите, инвалидният дом, старите складове. Сградата е собственост на Търговско-индустриалната камара и отдавна има претенции, че е нормално да им се върне. Военният флот може да преосмисли необходимостта от такава голяма и представителна сграда за своята администрация. Редно е съвместно община, областен съвет и МНО да намерят решение на този конфликт да се премахнат военните заграждения и се осигури достъп до архитектурните паметници и културно-историческия резерват като цяло. Построените непосредствено срещу Търговско-индустриалната камара (Щаба на ВМС) сгради с номера от 11 до 25 (без сградата на № 17) са обслужвали основно банки и други финансови учреждения.

Дворец на Франгя линее

На № 5 се вижда една красива, но изоставена сграда. Това е сградата на Българската популярна банка, проектирана от арх. Антон Франгя през 1923 г. Архитектурата е смесица от ренесанс и барок. Верен на своя архитектурен стил, арх. Франгя създава пищност. Той разчленява фасадата вертикално от пиластри и хоризонтално чрез два балкона, като този, изграден на третия етаж, пресича цялата фасада. Балконът на четвъртия етаж елегантно се носи от скулптура на орел с разперени крила. Впечатлява завършекът на сградата, където е изграден полуобъл фронтон фланкиран от декоративни вази. В полето на фронтона са поставени два медальона, а между тях е изписана годината на построяване на банката. Скулптурата на орела и скулптурната пластика извайва Кирил Шиваров. Сградата е архитектурен паметник и е необходимо да се изиска от собствениците да я ремонтират и приведат в нормален вид според Закона за опазване на културните ценности.

Търговецът на Ючормански вдигнал къща уникат

Срещу банката, на № 10, е красивата сграда на наследниците на известния варненски търговец и общественик Н. Ючормански. Тя е проектирана в еклектичен стил от големия български архитект Никола Лазаров през 1910 г. Арх. Лазаров използва прецизно детайлирани барокови и ренесансови елементи. Входът е изграден в центъра между два еркера. Фасадите са разчленени ритмично от прозорците, които са оформени с корнизи, елептични арки, увенчани с гирлянди от лаврови листа и ключов камък с акантов лист. Над фронтоните са изградени две кули с форма на пресечена пирамида и покрити с ламаринени люспи. Сградата е една от най-красивите в града и е визитна картичка както на арх. Н. Лазаров, така и на ул. «Преслав».

Д-р Флори дарява дома си за училище за глухонеми

Малко по-нагоре след сградата на Ючормански, на ъгъла с ул. «Хан Омуртаг», е къщата на кап. д-р Иван Флори. Тя е построена през 1910 г. по проект на арх. Д. Раделия в неоренесансов стил. Нека използваме случая, за да се спрем върху образа на д-р Флори. Роден е през 1855 г. във Варна. Той е един от първите лекари, които работят в града след Освобождението. Завършва медицина в Атина и специализира нервни болести в Париж. До 1903 г. работи в болницата „Параскева Николау”. Филантроп, патриот, голям родолюбец, предава красивата наследствена къща на баща си Янаки Флори на общината за създаване на първото в България училище за глухонеми деца. Вече над 60 години се записва доброволец и участва в Първата световна война на Добруджанския фронт.  Заразява се от тиф и умира през 1916 г. във военнополева болница.

04.04.2011 – Преслав – улицата на капитала в стара Варна – 3

Съсредоточаването на много финансови къщи на едно място показва икономическия просперитет на града в началото на ХХ в., както и важността на ул. «Преслав» в това отношение. Грабва внимание кокетната сграда на №21, изградена за нуждите на БТБ през 1902 г. вероятно по проект на арх.Торос Тороманян. Използвайки елементи от различни архитектурни стилове, Тороманян създава малко архитектурно бижу. На №23 е бившата търговска сграда на инж. А. Парусияди, построена през 1912 г. от арх. Дабко Дабков. В тази сграда е пребивавала френско-белгийската банка. Последна в ансамбъла е къщата на Сава Китринопуло, проектирана през 1912 г. от арх. Йосиф Хаджистоянов. След Щаба на ВМС се намира бившата търговска къща „Сите-Варна”. Сградата е построена през 1898 г. и е собственост на търговците от Цариград Гарабед и Енисек Есаян. Сградата е много красива, но ситуирана на такова място, което не позволява да се обхванат нито големината, нито архитектурните й качества. Проектирана е в неоренесансов стил в квадратен план с вътрешен двор, което на пръв поглед не личи. Всички фасади са разчленени вертикално от пиластри и хоризонтално от корнизи. В създадените полета ритмично са изградени прозорците, обрамчени с пластични рамки. Над прозорците са изградени козирки, носени от конзоли. На главната фасада, която е на ул. «Преслав», е изграден плитък ризалит, в който красиво е оформено входното пространство. Над засводената врата графично е изписано „Сите-Варна”. Ризалитът завършва с кулова надстройка, на която е изписана годината на построяване на сградата – 1898. Надстройката завършва с полуобъл фронтон. Зад фронтона е изградено кубе, което завършва с шпил. За съжаление тази сграда е част от затворения комплекс на ВМС и е със силно ограничен достъп за гражданите и гостите на града.

Джамия и банка предшествали полицията

Северната част на „Сите-Варна“ граничи с пл. „Сан Стефано“, в миналото Балък пазар (Рибен пазар). В турско време, а далече и след Освобождението това е вторият по важност административен център. Това е центърът на еврейската и гръцката общност в града. В миналото площадът е бил значително по-обширен от днес. На мястото на сегашния рибен ресторант се намирал дървеният хотел „Пловдив“, изгорял през 1890 г. На същото място през 1926 г. арх. Стефан В. Попов проектира рибните хали, които са разрушени през осемдесетте години, за да се построи ресторант “Океан”. Зад северната част на “Сите-Варна”, на ул. “Вардар”, през 1888 г. е построена синагогата на сефарадите (испански евреи), а до нея през 1910 г. арх. Дабко Дабков проектира къщата на равина, където е била и еврейската община. Двете сгради са проектирани в арабско-мавритански стил. Мястото, на което е изградена сградата на Земеделската банка /ОДП – Варна/, е било празно, а зад лявото й крило се намирала Субишахъ джамия, изгоряла на 14.XII.1891 г., и до нея – известната Гръцка баня.

Паметници се рушат нарочно и от безпаричие

На №11 е ж.т.с. на Параскева Мелиди, проектирана от арх. Ставри Ставридис през 1912 г. Архитектурата е неоренесансова с много фасадна украса, за жалост напълно занемарена и с изпадала мазилка. Тази сграда не е единствената, оставена на произвола на съдбата. Подобни на нея са сградата на “Приморска” 21, на “Хан Аспарух” 4, „Княз Борис І“ 6, 8, 17, 21, „Сливница“ 15, много къщи по ул. “Драгоман” и много други. Прокрадва се мисълта, че много от архитектурните паметници умишлено са подложени на саморазрушаване с цел отпадането им от актуализирания списък като архитектурни паметници. На №13 е сградата на акционерното дружество „Дружба” . Тази барокова сграда е надстроявана през 1909 г. от арх.Атанас Несторов. Както сградата на №11, е изоставена и се руши. На №15 е Италиано-българската банка. Интерес представлява сградата на №17, известна като Хумбата (хумба – подземие, изба), с изцяло каменна фасада, каменна пластика и изящно изработени и детайлирани метални решетки по вратите и прозорците. Сградата е построена през 1864 г. и нагледно демонстрира архитектурата преди Освобождението. В ансамбъл с Хумбата е запазената зад нея сграда на ул. «Дръзки» 8. На №19 е търговската къща на Георги Карамфилов, проектирана през 1912г. от арх. Геро Геров.

11.04.2011 Преслав – улицата на капитала на стара Варна – 4

Арабската сладкарница – перла в мавритански стил

От площада пред сегашната ОДП се виждала малката църква „Света Богородица Панагия“, а до нея, на високата част, през 1923 г. арх. Стефан Попов изгражда импозантната къща на търговеца Михаил Филипов. На ул. „Преслав“ е сградата на бившия хотел КООП, построен през 1888 г. В партерния й етаж се намирала бирарията „Дивеста“. След 1944 г. сградата е национализирана и използвана за общежитие на УПП „Труд.“. Сега е реституирана и има ресторант със същото име. Тя е с ренесансова архитектура, фино пропорционирана, изградена в партерен, бял и мансарден етаж. Фасадите на втория етаж са рамкирани от лизени. Особено впечатлява високият мансарден етаж с вградени прозорци, над които са изградени елептични козирки.

На № 33 се вижда една сграда с нестандартна архитектура, позната в близкото минало като арабската сладкарница. Тя е собственост на египетския търговец Абут Халбуни, проектирана през 1906 г. от арх. Геро Геров. По желание на собственика тя е изградена в мавритански стил. Сградата е ъглова. Партерният етаж е изграден в рустика. Над него е изграден профилиран корниз и фина каменна резба около типичните за стила прозорци със заоблени арки. Наблегнато е на ъгловото решение на сградата. На втория етаж е изграден балкон с ажурна бетонова решетка. На парапетите са стъпили две колони, които носят балдахинов свод, орнаментиран с арабески и корниз. Ъгълът завършва с квадратна кула и две двойки полуколони, които носят купол, увенчан с шпил. Обемът на кулата обогатява сградата и акцентира ъгловото й решение.

Хотел „Комерсиал“ приема гости от 1887 г.

На № 22 е хотел „Комерсиал“, един от най-старите в града. Построен е през 1887 г. Над входната врата е запазена ажурната метална решетка, в която е избродирана годината на построяването й. Хотелът има вътрешен двор с излаз на ул. „Св. Климент“, където през 1910 г. е направена пристройка. Срещу хотел „Комерсиал“ е католическата църква „Непорочно зачатие свето Богородично“. Тя е една от първите сгради на ул. „Преслав“. Построена е през 1884 г. по проект на италианския архитект Рудолфо Валентино в готически стил от католическата никополска епархия в лицето на Негово Високопреосвещенство Агосто, никополски владика, с финансовата помощ на Франция и лично на унгарския крал Франц Йосиф I. Осветена е през 1885 г. в присъствието на княз Батенберг. След 1944 г. църквата е занемарена и разграбена. Сега се правят усилия за възстановяването й.

18.04.2011 Преслав – улицата на капитала на стара Варна – 5

Варненец извая братя Георгиеви пред Софийския университет

Разходката ни във времето по улица “Преслав” е повод да припомним името на една от най-ярките личности в българското изкуство, с която Варна трябва да се гордее – Кирил Шиваров. През 1922 г. на “Преслав” 24 арх. Дабко Дабков проектира сградата на Софийска банка. Построена е на мястото на бившия грандхотел “София”. При изграждане на архитектурния образ архитекта използва класически форми и детайли. Фасадата е разчленена с пиластри, които достигат до богато орнаментирания фриз. Изящно е оформена засводената врата, над която е изграден балкон с парапет, носен от балюстри. В центъра на атиката е поставена монументална скулптура на бога Меркурий, покровителя на банкерите, възседнал орел, която е акцент на цялата сграда. Автор на композицията е скулпторът Кирил Шиваров. Кирил Александров Шиваров е един от най-изявените български скулптори. Роден е на 15.VII. 1887 г. във Варна. Завършва художественото училище за приложни изкуства във Виена. Завръща се във Варна през 1913 г. Първата му изява е скулптурната композиция на кино театър „Лада“. През 1914 г. изработва скулптурните фигури и пластична декорация на Търговското училище (Икономическия университет). През 1919 и 1920 г. прави две самостоятелни изложби от гипсови отливки на открито в Морската градина. От 1920 до 1923 г. следва в художествената академия във Виена. След завършването и продължава да твори във Варна. Той е единственият във Варна, който осъществява синтез между архитектурата и монументалното изкуство. Със свои скулптури и скулптурни групи украсява къщата на Боян Блъсков на ул. „Преслав“ 59, Икономическия университет, къщата на Стефан Капитанов на ул. „Ст. Караджа“ 41, къщата на Никола Маринчев на бул. „Сливница“ 15, къщата на Никола Ненов на пл. „Екзарх Йосиф“ 3, къщата на Илия Илиев на „Проф. Заменхоф“ 20, сградата на Данаил Манов на бул. „Княз Борис“ 1. Автор е на паметника на граничаря в Морската градина, Аспаруховия воин в парка на „Аспарухово“, скулптурите на войниците на
портал-паметника на бул. „Мария-Луиза“, бюста на Отец Паисий в алеята на Възраждането, шадравана с нимфите до Морското казино, фигурите на Аполон и Афродита в казиното, декоративната украса на Аквариума.

Творчеството му е навсякъде

Характерни за творчеството му са пластичните декорации с орли и лъвски глави, които маже да се видят по фасадите на много къщи в града. От 1928 г. живее и твори в София, където развива огромна творческа дейност. Създава скулптурите на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред входа на Софийския държавен университет, пластичната декорация на Народния театър „Иван Вазов“, фигурите на министерството на обществените сгради, пътища и благоустройство, композицията на Занаятчийската банка, фигурата на орела на германското застрахователно дружество, участва в украсата на Съдебната палата, Търговската гимназия, БНБ. По негов работен проект е изработена скулптурата на лъва на паметника „Шипка“. Създава много портрети, бюстове и скулптурни фигури, които се съхраняват в наши и чужди музеи и частни домове. Умира в София на 26.VI.1938 г.

Областната управа строена за банка

До Софийска банка е сградата на областната управа. Тази изящна сграда е проектирана от швейцарския архитект Херман Майер през 1892 г. за българска народна банка. Архитектурният стил е италиански ренесанс, който е изразен в рустицизираните етажи, елементите по етажните членения, корниза с конзоли, подчертаването на входа. Архитектурният баланс е постигнат с изградения в центъра ризалит. Партерният етаж е изграден с дълбоко фугирана рустика, засводени прозорци с рустицизирани арки, които завършват с ключов камък. Прозорците са защитени с метални решетки. Партерът е отделен от етажите с корниз. Двата горни етажа са решени с обща аркада-ниша, в която са поместени прозорците. Прозорците на третия етаж са разделени с полуколони. В подпрозоречното пространство са вписани фронтоните на прозорците от втория етаж. Фасадата е увенчана с пластично изваян главен корниз с рядък зъборез от конзоли. Над ризалита е изградена квадратна кула и шатровиден купол с шпил. Сградата отразява еклектичното направление на архитектурата в края на XIX в., внесено у нас от чужди архитекти.

02.05.2011 – Преслав – улицата на капитала на Стара Варна – 6

Синовете на първия кмет вдигат тройна къща

На № 45, 47 и 49 е тройната къща на братята Аврам, Велизар и Венчан, синовете на първия избран кмет на града Велико Христов. Къщата е построена през 1890г. в неоренесансов стил. Близо две години в нея престоява клонът на БНБ. Днес сградата е обезобразена и обезличена от надстройка, която се реализира само в едната трета от обема на сградата паметник. Надстройката не е съобразена с архитектурата и мащаба на съществуващата застройка и е груба намеса в обемно-пространственото решение и силует на улица “Преслав”. Велико Христов и синовете му са известен богат търговски род с кантори в града, Цариград и Лондон. Велико Христов Домусчиоглу е роден през 1828 г. в с.Недялковци, Еленско. Семейството се премества в Разград и започва да се занимава с търговия. По-късно отива в Истанбул, където открива търговска кантора. След Освобождението се установява във Варна. На 1.XII.1878 г. е избран за кмет на Варна. При едногодишното му кметуване прави много за благоустрояването и хигиенизирането на града. Назначава за първи път градски инженер, който да състави основен план на града, застила някои от централните улици с калдъръм, поставя нови 200 улични фенера, създава градско сметище, пазарище и първата градска пожарна с командир Пюзант Ованезов, регулира пазарните цени, отделя средства за училищното настоятелство. След приключване на кметския мандат продължава да се занимава с търговска дейност. Открива кантора в Лондон, в която работи синът му Аврам.

Велико Христов Домусчиоглу основал параходното дружество

Велико Христов е един от основателите на Българското параходно дружество „Постоянство“ през 1893 г. През 1894 г. чрез кантората от Лондон от корабостроителницата в Нюкасъл са закупени корабите „Борис“ и „България“. Съучредител е на Варненската търговска камара и неин председател в периода 1896-1899 г. Занимава се с благотворителност. Завещава 4000 лева на Девическата гимназия, от лихвите на които да се издържат годишно по две ученички. Умира в къщата на своите синове през 1902 г.

Жена се кипри във фасадата на Иван Драсов

Съсед на Велико Христов е друг известен варненец Иван Драсов. Къщата е построена в еклектичен стил през 1894 г., когато е бил окръжен управител. Изградена е с плитък централен и малки странични ризалити. Партерният етаж е изграден с фугирана рустика. Централната фасада е богато орнаментирана, разчленена от пиластри, които рамкират прозорците. В подпрозоречните полета са изградени ниши с балюстри, а над прозорците има пластична украса. В центъра на фасадата в ниша е поставена скулптура на жена в естествен ръст. Централният ризалит разсича корниза и завършва с красиво орнаментирано фризово поле. Покривът е висок, мансарден, в който са вградени кръгли прозорци. Над страничните ризалити също има изградени надстройки, които са оформени с по-скромна украса. Иван Тодоров Драсов е роден на 15.III.1848 г. в Ловеч. Учи в реалната гимназия в Ловеч и гр. Писек, Чехия. След завършване на образованието си се завръща в  Ловеч и започва да се занимава с търговия. Работи активно в ловчанската църковна община. През 1874 г. е делегат на конгреса на БРЦК в Букурещ. Около Априлското въстание развива голяма организаторска дейност сред емигрантите в Румъния. След Освобождението заема различни административни длъжности. Бил е народен представител. Във Варна идва през 1892 г. и изпълнява длъжността окръжен управител. Умира на 27.IV.1901 г. Иван Драов има две дъщери, Мара и Надежда, и един син Златан. Мара Драсова е известна педагожка и музикантка. Свири на виола и цигулка. Участва в симфоничния оркестър на д-р Коста Тодоров. Златан Драсов завършва право в Екс, Франция, а Надежда Драсова завършва виенската консерватория и става известна концертираща пианистка и педагожка.

09.05.2011 – Преслав – улицата на капитала на Стара Варна – 7

Пазар Паруш – първият мол на Варна

На „Преслав“ 53 е общинската Българска приморска популярна банка. Построена е през 1894 г. Сградата е малка, изградена на ъгъл, но има запомнящ се образ. Прозорците на партера са защитени с красиво изкована метална решетка, в които са вплетени инициалите на банката. Етажите са разделени с чисто поле. На ъгъла е изграден балюстраден балкон. Фасадата е разчленена ритмично от пиластри, които достигат до плитко изградения корниз. Интересен е завършекът на ъгъла, където е изграден парапе с балюстри, а зад него шатровиден купол с шпил. В средатана купола е поставена врата със сводеста арка, а от двете страни са изградени люнети. Фино изработените детайли и цветовото решение оказват въздействието за доброто възприемане на еклектичната архитектура.

Срещу банката, на “Преслав” 32, е първата универсална търговска сграда в града, известна като пазар Паруш, държана от търговеца Паруш Георгиев. Сградата ена Парсек Сюзмеян и е проектирана от чешкия архитект Йозеф Шнитер през 1905 г. Архитектурата е неоренесансова. В центъра на двете фасади са изградени плитки ризалити, фланкирани от полуобли колони. Останалите части на фасадите са разчленени от пиластри, между които са вградени пластично обрамчените прозорци. В полетата между прозорците е поставена красива пластична украса. Полето на фриза е чисто. Главният корниз е подчертан, профилиран, носен от конзоли. Всички детайли са изградени високо професионално. През 2008 г. сградата е ремонтирана основно по проект „Красива България“.

Ютия изгаря хотел “Париж”

На ъгъла с ул. “Панагюрище” е старият грандхотел “Париж”. Той е проектиран през 1906 г. от главният архитект на града Геро Геров. Собственост е на Риза Бей Халилов. Първоначално хотелът е двуетажен. През 1910 г. поради небрежност на клиент от ютия на втория етаж избухва пожар и той изгаря. През 1911 г. по проект на арх. Дабко Дабков хотелът е възстановен и надстроен с трети етаж. В първоначалния си вид покривът на хотела бил мансарден с вградени люнети, а ъгълът завършвал с висок купол с форма на пресечена пирамида. След преустройството арх. Дабковзаменя купола с фронтон, украсен с пластика и картуш, в който графически е изписана годината на построяване на хотела – 1906-а. Фасадите са изградени изцяло с плитко фугирана рустика. Етажите са разделени с корнизи, прозорците са рамкирани и завършват с ключов камък, а фасадните полета са изпълнени с украса. Главният корниз е класически. В партера на хотела била прочутата сладкарница “Париж”. След 1944 г. сградата е национализирана и използвана като Втори милиционерски участък. Сега е реституирана. Чака нови собственици и възстановяване.

16.05.2011 – Преслав – улицата на капитала на Стара Варна – 8

Дечица гледат от покрива на Блъсковата къща

Срещу хотел “Париж” е двойната къща на Боян Блъсков и Никола Тотев, проектирана през 1925 г. от арх. Георги Костов. Къщата се запомня с богатата фасадна украса и скулптурите на седнали момче и момиче на тимпана, изграден на ъгъла на сградата. Днес сградата е загубила очарованието си от обезличения първи етаж, инсталираните климатици и реклами. По-интересното, свързано с тази къща, са нейните обитатели от рода Блъскови. Боян Блъсков е виден общественик, книжар, син на Райко (Рашко) Илиев Блъсков. Райко Блъсков е роден през 1819 г. в Клисура. Бил е учител в Провадийско и Силистренско. Емигрира в Румъния, където също е бил учител. Започва да се занимава с издателска дейност. През 1870 г. отпечатва “Буквар за първоначалните училища”. До 1876 г. издава сп. “Училище”, а след това сп. “Нова България”, което първоначално се печата в печатницата на Христо Ботев. Закупува собствена печатарска техника и започва да работи в Гюргево. След Освобождението премества печатницата в Русе и обновява техниката. През 1889 г. по покана на Михаил Колони се премества във Варна и основава печатница и открива книжарница. Първоначално книжарницата е на ул. „Цар Борис“ (бул. „Княз Борис I“), на ъгъла с ул. „Дргоман“. След построяването на новата къща книжарницата е преместена в партерния етаж.

Тръгват първите автобуси

На “Преслав” 36 се вижда стара къща, построена през 1888 г. Тя е на Иван Янев, син на възрожденеца Петър Янев. През миналия век в нея са били магазините на бижутера и сараф Киро Янев Козлуджията и търговците на кожи и гумени изделия братя Желязкови. Улица “Преслав” завършва при пл. “Независимост”. В миналото тя е била не само търговска и банкерска улица, но и важен транспортно-комуникационен център. По нея са се движели първите транспортни средства, файтоните, които са имали своята стоянка на пл. „Сан Стефано“. От 1890 г. по нея се движат първите омнибуси с конска тяга, наричани трамкари, а от 1906 г. първите автобуси, които са тръгвали от пристанището, преминавали през „Преслав“ и по улиците „Цар Борис“ и „6 септември“ достигали до местността Почивка и курорта Св. Константин.