“Казиното” ни срещна с лекотата и изяществото на бетонова структура, изваяна на ръба на морския скат преди 73 години, вградила куража, духа и ценностите на предците ни.

Построено през 1938 г, “Морското казино” оформя емблематично пространство от територията на Приморски парк – Бургас. Уникалната постройка, вписана деликатно в стръмния скат, повлияна от европейския модернизъм, е оценена и сградата е декларирана като единична архитектурно-строителна културна ценност с предварителна категория – “ансамблово значение”, през януари 2007 год.
Актуалното състояние на конструкцията и необходимостта, обществената сграда да отговаря на изискванията на ЗУТ – отнесени към свлачищни райони, наложиха изпълнението на укрепващи, геотехнически мероприятия и съоръжения в обхвата на основите и подземната част на обекта.
Реставрацията и адаптацията на сградата са подчинени на максимално опазване структурата, пластичното и обемно въздействие на оригинала. Обновената програма на сградата се вмести в рамките на стария застроен обем. Частичните вътрешни промени са в зоната на четириетажното тяло и са продиктувани от необходимостта за осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания.

В съответствие с програмата на Община Бургас и изискаванията на европейската програма за финансиране, проектът адаптира част от сутерена на “Казиното” в многофункционална зала, широко отворена на изток, с възможност за разделяне на две, посредством преградни плъзгащи стени. Двустранно достъпна среда – тераса от изток и “топла връзка” от запад, свързват видео зала /юг/ и зала за презентации /север/.

Панорамен асансьор и стълбищна клетка отвеждат нагоре към централно фоайе. Подходящо за камерни изложби фоайето осигурява церемониален достъп до мултифункционална зала (80 места). Съхранило пропорциите на източните витрини на старото „Казино“, това зално пространство е максимално обвързано и с парковата среда на откритата сцена на „Охлюва“. За екипа представляваше истинско предизвикателство да възстанови със съвременни материали и техника изяществото на оригиналният детайл – стройни колони, витрините, парапет корнизи и др. За голямо съжаление изгорялата дървена дограма не можеше да бъде преизползвана. Приложените алуминиеви витрини с троен термомост бяха в съответствие с финансовите параметри на програмата и Възложителя. Леко отклонение има и във височината на парапета на терасите и в детайла, наложени от действащите изисквания за безопасност.
Фасада запад не фигурираше в нито една от откритите архивни снимки на сградата. Предложихме отварянето на прозоречните отвори до пода , за по-добра и непосредствена връзка с откритата естрада „Охлюва“. Западното изложение и заплахата от прегряване ни подтикнаха да предложим защитни решетки на витрините.
Фасада север се изпълни в пропорции, материал и колорит, съответстващи на оригинала. Необходимостта от осветено стълбище, наложи леко изместване на вертикалният прозоречен отвор на запад, като се запазиха пропорциите и големината му. Фасадата от юг както в миналото, така и в настоящия проект претърпя най-много преустройства и пространствени интерпретации. Стъкленото церемониално фоайе се съподчини и ограничи в зоната на централно разположения в архивната снимка прозоречен отвор. Работата по проекта и архитектурните намеси, бяха осъществени под строгия контрол на НИНКН, където се разрази истински дебат за реставриране на архитектурата на модернизма.
Запазени като колорит, и рисунък са монолитните мозайки по използваемите покривни тераси. Бялата вароциментова мазилка тип „псевдорустика“ и оригиналната каменна зидария отстъпиха пред съвременни техники. Нека се замислим за майсторството, лекотата и изяществото на една архитектурната форма, толкова трудно постижима в нашето съвремие застраховано и презастраховано от норми. Възроденият за нов живот Културен център “Морско казино” опазва качеството, визията, структурата, основните материали на културната ценност и пренася устойчиво във времето традиции, познания, култура, памет.

Колектив: арх. Юлия Железова, арх. Живко Железов, арх. Владимир Димитров, арх. Екатерина Кондева, арх. Юлия Стоилова и колектив.